Подкаст поредицата продължава и то не с кого да е, а с груповата ни треньорка Снежана Терзиева и нейната половинка Иво Андреев, които ни споделиха за страстта си към спорта и по-точно бягането, какво ги е тласнало на там и защо.

Не знаеш какво е “На протеин”? Или си изпуснал някой епизод? Виж канала ни в Youtube ТУК или прочети най-важното от предния епизод с невероятния Сами Хоссни. Гарантираме ти, че има какво ново да научиш от всеки един наш гост. 

Преди да ти споделим акцентите от разговора със Снежи и Иво, ще разкажем малко за напитката, която пиха нашите водещи и гости в четвъртия ни епизод. Изневерихме на протеина и забъркахме доза електролити. За какво служат електролитите? Това е хранителна добавка, неизменна част от коктейла за всички бегачи на дълги разстояния, както и на любителите на по-продължителни тренировки. При обилно потене тялото изхвърля много ценни вещества, а електролитите – соли и минерали, връщат баланса и спомагат пропускливостта на вещества в клетката. В общи линии електролитите ти помагат да издържаш повече по време на тренировка или състезание.  

За бягането и спорта в едно, на пръв поглед, нормално семейство

Вие кога започнахте да спортувате заедно? 

Иво: Нашата връзка претърпя много метаморфози. Ние се променихме, съответно и връзката ни се промени. Това, защо започнахме да спортуваме, е много дълга история и има една основа с първото ни дете – Ивайло. Той имаше сериозен здравословен проблем и минахме през операция с него. Когато се върнахме от Германия от тази операция, Снежи започна да ходи на групови тренировки и реално тя, така да кажем, подкара влака в тази посока. 

Помня, че много й завиждах, защото тръгваше за тренировка в едно настроение – може да е леко кисела, или нервна, или в нормално настроение. Но винаги, когато се връщаше, все едно беше взимала някакъв стимулант – една такава развеселена, в прекрасно настроение. Спомням си на първата тренировка, на която отидох с нея и си казах “Брей, тея жени… Те клякат много повече от мъжете, те явно са много по-силни!”. Наистина ми взеха тока в тази първа тренировка. После малко по малко започнахме. 

Бяхте ли спортни личности преди този период? 

Иво: Като малък ме влечеше спорта, но после на около 17 г. , за съжаление, навлезнах в мътното блато на наркотиците. Следващите почти 10 години бях много надълбоко в играта с хероина и другите съпътстващи зависимости към него. Имам десетина комуни, в които съм бил. Слава Богу през 2007 година приключих с хероина, завърнах се в България и започнах от нулата – нямах никакви приятели, никой. Просто започнах нов живот. Малко по малко започнах да спортувам. Първо с лостове, фитнес с приятели и т.н., като все още си ме влечеше купона, удоволствията, дългите уикенди… За трансплантацията на сина ни аз трябваше да съм донор и в Германия, докато се готвех за операцията нямаше фитнес, където да отида. И си помислих, че трябва да започна да бягам, за това не ми е нужна екипировка. Имаше парк до болницата и почнах там лекичко да бягам по ⅔ км. След като се върнахме в България, Снежи започна така ударно с тренировките, а аз започнах постепенно да махам останалите ми вредни навици. Първо почнах да играя по-често футбол, след това Bodypump – много ме кефи този тип тренировка, уникална е. В последствие минах към планинските състезания. В момента имам чувството, че живея пореден нов живот с тези състезания. От три/четири години активно се състезавам и тренирам, Снежи също ги комбинира тези неща. 

Снежи: След трансплантацията на Ивайло, се замислих, че нещата просто трябва да се променят. Дете с трансплантация трябва да живее здравословно и от там нататък и ние започнахме да се променяме.

Какво за вас е тичането? 

Снежи: На мен ми е разнообразие! Откъсваш се от всичко, ти си само там, само това правиш. Не мислиш за ежедневните проблеми. 

Какво бихте казали на 3-годишното си аз? 

Снежи: Аз като дете бях много стеснителна, между другото, и може би точно това – “Не бъди толкова стеснителна, защото в определени моменти пречи.”. 

Иво: Аз ще използвам на баба ми една такава сентенция, която ми казваше “Ивенце, животът е борба.”. Та бих си казал “Стягай се, защото животът е борба и не бягай от трудностите, защото те правят не само по-силен, но и по-щастлив.”

Има ли оптимум за човек, който иска да бяга/да участва в маратони?

Снежи: Според мен за всеки човек е различно, аз нямам почивен ден. 

Иво: Елитните състезатели тренират между 20 и 24 часа на седмица, като това включва различни тренировки. Аз не съм елитен състезател. Може да съм добър, но съм добър сред аматьорите и имам работа и ограничена енергия. Тоест аз, ако тръгна да се правя на елитен състезател, това означава, че няма да мога да си върша работата. Моята програма трябва да е адекватна, трябва така да си разпределя енергията, че днес да мога да си свърша всичките задачи, да мога и да тренирам и да мога и да спя. Според мен всеки трябва да си даде сметка какъв е. 

Как протича подготовката на един непрофесионален бегач? 

Иво: Около 120 км горе-долу на седмица трябва да имам, като в момента ме тренира и треньор. Преди бях много хаотичен, правех си каквото искам, но сега виждам, че е по-разумно някой с много опит да ми каже “По-добре бягай леко, за да има ефект, от колкото постоянно да си на максимум и да не може да се възстановяваш.”. Мога да кажа, че се готвя специфично за всяко състезание.

**********************************************************

Гледай целия епизод в YouTube канала ни или ни слушай в Spotify и Apple Podcast.

 А скоро те очаква и нов епизод! Следи в каналите ни или в социалните мрежи за повече информация. 

Keep improving your Next Level! 😉