Кампанията „Красив ум“ на Next Level дава отговор на най-трудния въпрос по време на пандемия

В борбата си с проблеми, кризи и стрес ние минаваме през различни цикли. От шок през отричане, гняв, страх до пазарене, примирение и приемане. В условията на пандемичната криза обаче стоим постоянно в стръмнината на страха, гнева и отричането. Те изморяват и носят тъга, тревога и загубата на смисъл. Съвсем наскоро излезе детайлно Европейско здравно проучване (EHIS), свързано именно с ковид кризата, което показва, че 44.90% от изследваните лица на възраст над 15 г. се чувстват напрегнати и изпитват стрес, 35% имат проблеми със съня, 33.5% имат усещане за нещастие и 60% имат сериозна зависимост от екрани и дигитални устройства. Всички зависимости – алкохол, тютюнопушене, хранителни разстройства, употреба на наркотични вещества… са нараснали многократно, включително и използването на антидепресанти. Кампанията на веригата фитнеси „Next Level“ продължава да оказва подкрепа и да дава стимули за профилактика на менталното здраве чрез кампанията си „Красив ум“.

Кои са източниците на тревожност и дистрес около нас?

На първо място, огромният поток от информация. Медиите и интернет заляха всички ни с лавина от всякаква информация. Това доведе до обществена атмосфера на тревожност и объркване. От друга страна, повсеместното усещане, че не може да се разчита на институции, на работодател, на познати, създаде тежко усещане за безпомощност и обреченост. Личната борба с кризата, със загубата, с предотвратяването на щетите породиха много посттравматични стресови разстройства.

Защо ни е толкова трудно да се справим със стреса, тревогата и дистреса?

Най-вече заради промените в биохимията, които всички ние много дълго търпим. Заради постоянното напрежение в оста на стреса в нашите тела лимбичната ни система и по-специално амигдалата постоянно подават сигнали до тялото, граничещи със заплаха за живота. Всичко това води до дистрес и последвалите панически състояния, зависимостите от алкохол, наркотици, хранителни разстройства, автоагресията… все непродуктивни механизми за справяне с дистреса и тревожността.

Какво да направим, когато усещаме тревожност?

„Най-важно е да свържем съзнанието си с друга положителна реалност чрез физическа активност! Не са ни нужни дълги и сложни тренировки. Важно е да са редовни и енергични. Тези с кардиоелемент работят за по-бързото метаболизиране на адреналина и излишния тироксин в кръвообращението. Умереното бягане, скачане на въже, използването на степери, практикуването на напади, „Джъмпимг Джак“, „Бърпи“ и така добре структурираните групови занимания премахват усещанията за скованост и напрежение във всяка част на тялото. Когато знаем часовете и дните, в които ще практикуваме аеробните занимания, тялото след около месец започва да „очаква“ ендорфините – вещества, подобни на морфина, създаващи усещане за благополучие“, коментира психологът Ани Владимирова.

Как да се справяме с паническите състояния като продукт на дистреса и посттравматичното стресово разстройство?

Те са изпитание за психиката: сърцебиенето, потенето, „омекването“ на краката и ръцете, позивите да изтичаш до тоалетната, замайването, дереализацията и страхът от полудяване или смърт са безпардонно смазващи. Но:

• Когато тичаме умерено на пътеката, активираме сърдечно-съдовата система и здравословното сърцебиене, което можем да контролираме. То ни десенсибилизира към страха за сърцето ни, намалява киселинността на кръвта и се чувстваме по-леки и свежи.
• Когато правим балансирани и планирани от инструктор силови упражнения, тренираме не просто мускулите, а засилваме циркулацията на кръвта и виждаме, че „омекналите“ крайници могат повече. Десенсибилизираме към страха от разпад на тялото и укрепваме периферната нервна система.
• Когато започнем да се потим от физическата тренировка, помагаме да се освободи напрежението от тялото, но това не е онази студена пот, а такава, която контролирано създаваме.
• Когато тренираме коремната мускулатура, балансираме храносмилането и субективното усещане за тежест, идващо от факта, че тревогата и паническото състояние бързо „удрят“ богатата инервация на стомашно-чревния факт. „Не случайно изразът „Свива ми се коремът!“ е емблематичен при всяка тревога и паника“, припомня психологът.

Какво да направим, когато сме потиснати?

„Всичко, което е свързано с тренировки, основаващи се на танци и боен спорт, дава на съзнанието ясна посока и го структурира. Именно това е най-добрата реакция срещу общия негативен емоционален фон. Усещането, че сме с други хора, ни дава принадлежност и сигурност. Музиката в залата може да балансира двете мозъчни хемисфери, което е от изключително голямо значение, когато сме в плен на тежките емоции. Това е спечелена битка и с тревожността, и с дистреса, и с паниката“, категорична е Владимирова.

За всички изброени състояния е от изключително значение възможността да се отпускаме. Най-важен инструмент за това е правилното дишане, което усвояваме именно чрез кардиоупражненията, разтягането и всеки двигателен комплекс, който ни показват инструкторите. Така се получава „с един куршум два заека“ – доброто дишане е равно на по-добра концентрация и по-спокоен цялостен ритъм на тялото. Не се притеснявайте да използвате и сауна или парна баня. Те са безценни детоксикиращи инструменти за стресовата биохимия и покачват доппамина, който е отговорен за усещанията ни за справяне и лекота.

Кое изтрива усещането, че няма никакъв смисъл?

Тук има два важни момента – да поддържаме регулярност на престоя в залата, дори и да не виждаме смисъл в началото, а впоследствие да забелязваме малките промени и да ги отчитаме, за да започнем да усещаме, че се справяме. Независимо кой вид тренировка изберем, самите действия и контактът с хората са доказателства, че има смисъл! Усещането във всеки мускул има смисъл! Повтарянето и научаването на всяко упражнение има смисъл! Това е зареждането на батерията, което ще ни се отплати! Така ще започнем да виждаме приоритетите в живота по различен начин. Един ден ще ни се стори много вълнуващо да вземем сака, да видим познати лица, да усетим мускулите си, да постигнем свое постижение, да видим усмивки и обща цел… А след това да осъзнаем, че четирите стени, тревожните новини и уплашените лица не са единствената реалност!