Ако някой от нас можеше да гледа днешните пандемични новини преди 3 години, щеше да реши, че това е някакъв черен футуристичен сюжет. Днес нуждата от специален здравен пропуск и разделението между имащи, нямащи и колебаещи се е реалност. Нито една психика не е готова да се адаптира и да приеме такива процеси за нормални толкова бързо. Живот в постоянна заплаха за здравето, променящи се изисквания, които стават все по-наложителни и без алтернатива. Ежедневие, в което освен катастрофичната информация тече и заплаха от социална изолация и отнемане на свободи… Всичко това съзнателно и подсъзнателно създава непознат до момента натиск за нашата психика. И тя е длъжна да реагира.

Често тази реакция се изразява в защитни функции като все по-често срещаните паник атаки. Това е и причината кампанията „Красив ум“ на верига фитнеси Next Level да е толкова успешна – защото дава отговори на въпросите, които всички ние тайничко си задаваме и които обаче силно тревожат тялото и психиката ни.

Този месец темата на кампанията са паник атаките. Ето защо психологът и консултант на кампанията „Красив ум“ Ани Владимирова разказва какво представляват те всъщност и как можем да ги овладеем.

Какво причинява паник атаките?

„Днес, за да може да функционира с относително задоволителна социална активност, човек е нужно да изпълнява определени условия: изследвания, ваксинация, зелен сертификат… И тук започва допълнителният стрес. Много хора споделят, че не се чувстват спокойни да се ваксинират. Липсва им убедителна и успокояваща информация. Други са се фокусирали върху субективното им усещане за загуба на свобода и трупат гняв и тревога. Трети се борят за каузи „За“ и „Против“, търсейки вярното решение за себе си. Твърде много хора споделят, че сякаш животът и решенията им не са техни! Не могат да видят бъдещето“, обяснява Владимирова.

Какво се случва с тялото по време на паник атака?

Всичко това води до отключване на оста на стреса интензивно и дълго. Хипоталамус, хипофиза, надбъбречни жлези са впрегнати да произвеждат стресовата биохимия, която уж трябва да ни помогне да се справим с опасностите. Опасностите обаче не си отиват. Те са около нас, в нас, в другия човек, във фрустриращите обстоятелства, в новините… Когато тази ос започне да „прегаря“, ние ставаме свръхемоционални и тревожни.

Мислите ни могат да казват: „Няма страшно, това няма да се случи!“, но всеки орган, всяка система са поели в повече дози адреналин, норадреналин и кортизол и започват да дават сигнали, продължава психологът.

Вегетативната нервна система е първата физическа аларма, даваща сигнали, че ситуацията е извън контрол. Появява се психосоматика при всеки според „слабото място“. При по-емоционалните и реактивни хора започват вариации в кръвното налягане, които изглеждат страшни. Те привързват потърпевшия към апарата за кръвно налягане и снемат доверието от тялото му. Следват изтръпвания на крайниците като реакции и на периферната нервна система. При по-раними и чувствителни хора идва стомашно-чревният дискомфорт и безсънието. Те създават убеждение за негодност и безперспективност. По-уравновесените типове неврофизиология също не са застраховани. Те трупат умора, схващания, главоболие, безсъние, което създава обща несигурност както тук и сега, така и за бъдещето.

Като най-мощна проява на стреса и безсилието в променящата се и несигурна среда идват паническите състояния. Те впрягат в алармената система цялото тяло. От високите дози стресова биохимия се покачва рязко и интензивно дейността на сърдечно-съдовата система, изявена в сърцебиене и страх. Тяхната биологична функция е да подготвят тялото за борба или бягство, но никой не може да избяга от пандемичните условия. След това идват и спазмите в съдовете на белия дроб – не защото се случва нещо фатално, а защото страхът води до блокаж. В комбинация с ускоряването на дишането се стига до плашещото усещане за липса на въздух. Стомашно-чревният тракт, който е богато инервиран, дълго е поемал напрежението и затова се „свива на топка“. Пикочният мехур също реагира бурно на стреса. Периферните нервни окончания на свой ред също дават сигнали с изтръпване и мравучкане. Кожата като най-големия орган, който може да детоксикира, ще започне да освобождава стреса чрез „студената пот“. Реакциите на тялото са толкова силни, мозъкът е толкова обхванат от страха и инстинкта за оцеляване, че рационалната му част се изключва. Тогава много хора си мислят: „Ще умра! Ще полудея!“ Но нищо от това няма да се случи, успокоява ни Владимирова.

Оказва се, че перфектната ни иначе система за регулация е прегряла и ни дава сигнал, че е време да намерим по-добър и грижовен вариант за живота си, та макар и в условията на стриктни изисквания, ограничения, пандемично изтощение и несигурност.

Как да се справим с паник атаките?

Много хора ни питат: „Как да обърна ситуацията?! Усещайки всичко това, аз не смея да правя нищо!“ Ани Владимирова твърди, че има ясна програма в няколко стъпки:

• Първата стъпка е да не си позволявате да се изолирате от дейности и хора. Паническите атаки и психосоматичните оплаквания създават една постоянна тревожност, която отказва от всичко с цел презастраховка. Обостреният инстинкт за самосъхранение се свързва с недоверието в собствените възможности и човек започва да вярва, че е изгубен. Остава само съзнанието за прилошаване и тревожно очакване. Затова не се отказвайте от срещи с приятели, от излизане и социална активност, от разходки, от движение и от правене на планове.
• Следващата стъпка е да покажете на своя мозък, че може да вярва отново на тялото. То не е предател, а по-скоро е грижовен информатор за претоварването със стрес. Затова започнете с ходене на пътека, йога и стречинг. Това ще даде енергия, ще започне да връща кондицията и да чисти натрупаните адреналин, норадреналин и кортизол. Засилвайки кръвния поток и активирайки функцията на лимфната система, ще ви олекне буквално. Стресът, който преживяват много хора покрай изискванията на пандемията, е като отрова, която трябва да бъде изхвърлена, а най-добрият начин затова е спортът. Залите на верига фитнеси Next Level предлагат голямо разнообразие от уреди и тренировки, които може да разгледате на техния сайт: https://www.nextlevelclub.bg.
• В следващата стъпка идва моментът да помислите за групов спорт, без да търсите големи постижения. Може да са танци и други аеробни активности. Важна е идеята, че винаги можете да спрете за почивка, но не и да си тръгвате. Спойката с другите в залата, действието в синхрон ще покаже на вашия мозък, че сте като другите, в съвсем обичайно функциониране.
• След това вече можете да работите с умерени тежести. Да правите упражнения в серии с определена бройка и спокоен интензитет. По този начин умът се подрежда и успокоява. Не случайно в пика на една паническа атака човек може да брои, да извършва дейност с ръцете, за да насочи съзнанието към реалността и към прости, неплашещи мисли. Естествено, добре е да се работи с инструктор. Той дава обратната връзка и така радостта от постиженията става осезаема и реална: „Кой би си помислил, че аз, който не можех да дишам от паниката, сега мога да направя толкова много повторения на силово упражнение! Ето реалността, на която трябва да вярвам.“

Има няколко важни момента, които трябва да бъдат отчетени от хората, които се справят чрез спорт с паническите състояния и психосоматиката. „Научете се да разграничавате усещанията, идващи със спорта, от тези, които сте изпитвали при паниката! Паниката е силно емоционално преживяване и всяко усещане в тялото, което ви напомня лошата емоция, може да ви накара да се притесните! Спортът е пътят към оздравяването и дългосрочното справяне с психосоматиката и паническите състояния“, убедена е Владимирова.

Затова задъхването е логично при физическо натоварване. Вие го контролирате в спорта и не правете асоциации с паниката. По-интензивното дишане е равно на по-добро изчистване на стресовата биохимия. Сърцебиенето от всяко упражнение е очаквано да се случва. То е индикация, че тялото ни изтласква стреса по здравословен начин. Упражненията подсилват ендотела, а това е условие за здраво сърце, което ще издържа на стреса от пандемията, мерките, променените условия и зелените сертификати. „Понякога заради страха от това как ще ми се отрази движението мога да получа бучене в ушите.“ Спортът не предизвиква такава симптоматика, а страхът и напрежението! Може да Ви се завие свят от натоварване! Това е индикация, че трябва да тренирате тялото си по-редовно, а не че Ви се случва подобно на паниката преживяване. Същото важи и за „омекването на краката и ръцете.“

Най-добрият помощник за преодоляване на стреса и последствията от него е собственото ни тяло. То е перфектната машина, която изисква движение и умен маршрут. В залата за тренировки има всички условия за това. Не се колебайте да ги използвате.